- Има само два пътя! - каза Той изпращайки с очи електричката, която с грохот и поклащане се насочи на юг. - Или безпрекословно и точно ще изпълняваш всичко, което ти кажа или се разделяме още същата минута в която не се подчиниш. Обратният влак е след два часа. - Обичам те! - каза Тя с предан поглед.
- Аз обичам когато ме слушат.
- Ще слушам! - каза Тя и замря очаквайки заповеди.
- Добре. Свали си бельото и обувките, - каза Той. - Роклята можеш да оставиш засега. Те бяха на перона и макар, че нямаше никакви хора във всеки момент можеше да пристигне влак - товарен или пътнически. А бялата рокля бе почти прозрачна и загорялото тяло се виждаше под тънката материя. С нерешително движение Тя разкопча сутиена си и го измъкна навън. Сега през роклята определено се виждаха белите гърди, очертани от загорялата кожа; с малки щръкнали зърна сякаш специално подбрани по цвят към неначервените устни. Бикините свали бавно, оглеждайки се, защото знаеше - тъмният триъгълник на венериния хълм ще си личи ясно. После си свали сандалите и нерешително пристъпи с бос крак на горещия, грапав асфалт покрил перона.
- Завържи всичко заедно и го хвърли.. - той се огледа -...ей там в копривата! - и махна с ръка встрани към зеленината накрая на перона.
- А как ще си ги взема после! - удивено попита Тя.
- Обеща да слушаш.
Без да възразява повече, завърза със сутиена бикините и сандалите и понечи да ги хвърли на самия край където имаше по-малки стръкове, но Той сурово каза: "Хвърли ги по средата" и на Нея и се наложи да се покори. По перона вървеше така, както се движат всички несвикнали да ходят боси по асфалт. Но на голата земя и после по пътечката където свърнаха походката И стана по-уверена. Даже И се стори, че Той се любуваше на осанката И. Внезапно Мъжът я спря на края на гората:
- А сега си свали роклята и я закачи на дървото! - този път Тя изпълни половината заповед - свали си роклята, а после попита "Да не би някой да го открадне?"
- Значи такава е била съдбата му! - изръмжа Той. А по-нататък вече Тя вървеше по пътеката гола и само един път се обърна да си види роклята, която висеше на дървото и отдалеко напомняше на трупа на обесен. Когато гората се смени с ливада, роклята и вече не се виждаше. Някога тук е имало нива, но после я зарязали и тя обрасла с трева. Насред полето стърчеше висока бреза.
- Бягай до нея и прегърни ствола! - заповяда Той и Тя послушно се затича, без да гледа в краката си, макар, че под високата трева можеше да се таи всякаква твар. Бягащата гола жена е възбуждаща гледка и Той съжали, че не И заповяда да бяга по-рано. Тук разстоянието бе малко и насладата трая кратко. Тя стигна брезата за няколко секунди и я прегърна така сякаш беше най-любим мъж. Най-любимият мъж пристигна след нея, свали си раницата и извади оттам въже. После завърза ръцете обгърнали ствола.
- Ще ме боли ли? - попита Тя следейки с поглед как Той вади от раницата плетен камшик.
- Ако ме обичаш, трябва да заобичаш и болката - отговори Той и рязко, със свистене удари по дървото. "Обичам те!" каза Тя и първият удар се стовари по голия гръб. С писък се дръпна назад, но завързаните и ръце бяха прилепнали за ствола на дървото. Струваше и се, че брезата е жива и не я пуска. При втория удар едновременно усети болката в гърба и в завързаните китки, но заедно с това голите и гърди се отъркаха по кората на дървото - сякаш някой прокара по тях мазолеста длан. Това я накара да изкрещи, вече не от болка, а от наслада. Нов удар и всичко се повтори. С всяко ново шибване на камшика наслаждението се усилваше. Сякаш част от него не се проявяваще веднага, а се натрупваше до следващия взрив от болка. Тя се търкаше о грапавото дърво така, като че ли бе тяло на мъж. Крещеше и крясъците се прекъсваха замо от учестеното дишане - такова, каквото има само при бурен оргазъм. Мяташе се в този оргазъм причинявайки нетърпима болка в завързаните ръце, а Той продължаваше да я шари с камшика в такт с писъците; често като почукването на колелата на влак.
Тя не помнеше, как И е отвързал ръцете и положил на тревата. Свести се едва когато предметът на Неговата гордост се впи дълбоко в Нейното тяло и я застави да се загърчи в нова болка. Почти веднага се потопи в безумието на нов оргазъм. Когато изворът на насладата пресъхна, Той И заповяда да притисне устните си към него и живителната сила на целувките отново върна предмета на гордостта Му към живот. Тя стоеше на колене пред изправения мъж и устните И не спираха постъпателното движение, пускайки предмета на гордостта Му дълбоко във владенията на горещия език. Той сдържайки с усилие на волята потока оплодотворяваща влага говореше "Сега си моя робиня и ще бъдеш такава докато изпълняваш заповедите ми. Но помни: ако не изпълниш дори само една ще те прогоня и нищо на земята няма да ти помогне да се върнеш".
- Ако това се случи аз ще умра в същияя ден - каза тя за момент изваждайки пълнежа от устата си. - Та нали те обичам. После когато устата и се напълни с плодотворното мляко и тя търпеливо изпи чашата до дъно Той попита:
- А ти ще се подчиниш ли ако сега ти заповядам да умреш?
- Ако не се подчиня ще ме прогониш ли? - попита Тя в отговор.
- Разбира се.
- Тогава ме убий. Готова съм - прошепна Тя и затвори очи показвайки, че или му се подчинява, или наистина очаква смъртен удар.
- Не. - каза Той. - Трябва сама да приготвиш всичко. Направи примка на въжето и я преметни през този клон. Да приготви примка бе лесно, но виж да я преметне и се удаде едва на третия път. "- Сега завържи другия край за храстите!" Тя завърза въжето за корена на храстите, така че примката остана малко по-високо от човешки бой. Той стоеше под дървото и даваше указания. По-високо, по-ниско за да може примката да съответства на ръста И. После подскочи, хвана се за въжето над клупа и увисна за да се убеди, че ще издържи теглото на човек.
- Ела тук - каза Той. Тя притича и се спря пред Него не откъсвайки поглед от примката. Не знаеше да вярва или не в случващото се.
- Хайде да се простим - предложи Той. Прегърна Я и притисна гърба И към брезата. Краката И се откъснаха от земята и обхванаха бедрата на любимия мъж откривайки лоното си за предмета на Неговата гордост. Отдаде му се неистово. Така както някога са се отдавали смъртниците, знаейки че им е за последно. Още във времената на Инквизицията вещиците преди огъня са късали дрехите си и са се хвърляли в обятията на палачите си, изпитвайки от последния си любовен сеанс такава наслада, каквато не са изпитвали от всичките нощи в живота си взети заедно. А после Той я вдигна във въздуха стиснал със силните си ръце бедрата И, а Тя мълчаливо надяна примката на шията си и я пристегна.
- Прощавай! - каза Той.
- Обичам те! - каза Тя.
Той меко я отпусна и отдръпвайки се на няколко крачки започна да следи как жената се мята на примката борейки се с желанието да обхване с крака дървото и да свали примката от шията си. Би могла да се спаси по този начин, но това би означавало край на любовта И. Когато престана да се мята Той я подхвана за бедрата и свали клупа. Положи Я на тревата и направи изкуствено дишане "уста в уста" едновременно вкарвайки плътта си в полумъртвото тяло. Когато дишане се появи не закъсня и оргазмът. Окончателно се свести много минути по-късно. И първото, което произнесе бе:
- Обичам те.
