И до днес продължават в обществото зловредните думи, че Георги Марков е бил агент на КГБ или ДС, но той беше единствено агент на перото си. Ако за Дон Кихот свободата е на върха на копието му, за Георги Марков това беше перото му, каза Бочев. Той сподели, че портретът на Георги Марков, който беше част от интериора на залата, е неговият последен, дни преди атентата в Лондон. В него се усеща смъртта, като поредното пророчество на големия писател, който съм убеден, че един ден ще се изучава, като Вазов и Ботев, убеден е Бочев. Той каза това и по повод думите на поета и издателя на списание „Факел“ Георги Борисов, че продължават да се изучават от българските ученици и студенти, конюнктурни съвременни писатели, а Георги Марков все още го няма в учебниците. Словото за творчеството на големия писател убит в Лондон през септември 1978 г. от българските тайни служби по нареждане на Тодор Живков, изнесе литераторът проф. Михаил Неделчев. Той припомни, че като млади литератори, хората от неговото поколение са се вдъхновявали от първите романи пиеси на Георги Марков „Мъже“, „Покривът“, „Портретът на моя двойник, „Жените на Варшава“. Тогава в края на 60-те и началото на 70-те на миналия век, са ги чели и препрочитали заедно с първото пълно издание на Достоевски в България. За Георги Марков припомниха и прожектираните откъси от филм за него, в който има и кадри с покойната му вече майка Райна Маркова, заснети 20 дни след убийството му. Тези кадри са личен архив, който се съхранява и пази от неговия братовчед Любен Марков, както го нарекоха - пазителят на архивите и паметта на големия писател и инициатор на тазвечершното тържество. На него не присъстват много хора, но това са искрените приятели и почитатели на Георги Марков. В публиката бяха бившият президент Желю Желев, бившият председател на Народното събрание Йордан Соколов, литераторът Стефан Тафров, писатели, артисти и хора, които обичат словото на писателя Георги Марков. Издателство "Сиела" е един от домакините на тържеството и то се е заело с амбициозната задача да издаде събрани съчинения на писателя. В камерната зала на Народния театър "Иван Вазов" прозвуча словото на Георги Марков с автентичния му глас, както и негови текстове. И някак с днешна дата отекна изводът му "Ние сме герои на Кафка, а не на Иван Вазов". /БГНЕС
