Едно писмо, което ни развълнува, трогна, докосна оная струна в нашите души наречена състрадателност, съпричастност и решихме да го споделим със всички вас, потребителите на Ексклузивно. Писмото ни бе изпратено заедно със снимков материал от Нели Николова от гр. Горна Оряховица и Румяна Руменова от гр.Варна. За да можем да помогнем на това момиче живота за него да не е само „17 мига от пролетта“, сметката по която може да направите дарение е:
ЦКБ АД клон Велико Търново IBAN:BG69CECB 9790 1096 2005 00 Мариана Стефанова Попжелева
Писмото е адресирано до Слави Трифонов и го публикуваме в нередактиран вариант.
Здравей Слави! Не мога да повярвам , че събрах смелост да ти напиша това писмо.От сега искам да ти се извиня за това, че не се обръщам към теб с учтивата форма „Вие“. Пиша ти на ти не защото се познава ме или не изпитвам уважение към теб, а защото те чувствам близък. Да, предполагам , че ти е омръзнало вече от състрадателни писма, тъжни истории и молби за помощ , но моето писмо към теб не е такова. Аз ти пиша, за да ти благодаря. Израснала съм с теб и съм голяма почитателка на твоите действия. Харесвам предаванията ти, конкурсите, песните, историите, всичко наистина всичко.Тук е момента да кажа, че това писмо не е само към теб, то е до целият ти екип.Вие всички, заедно сте едно велико чудо. „Казвам се Никол Николова Попжелева от град Горна Оряховица. На седемнадесет години съм и уча в момента. Имам още една година докато навляза в истинският живот и завърша училище. Така казват „големите“, нали? Щом навършиш пълнолетие разбираш какво е животът…Ами ако той реши да ти се покаже преди да си готов за него? При мен се случи така. Разболях се. Полимиозит….много страшно ми прозвуча тази диагноза щом ми я съобщиха. Дали, защото ми беше неизвестна или защото не ми звучеше добре, незнам. Тогава ми се случи най-лошото краката ми, моите собствени крака ме предадоха. Спряха да се движат. Не беше приятно. Лежах в дома си, доста дълго време. Благодарение на родителите си, успявах да върша най-обикновенни , за мен тогава доста сложни, човешки нужди. И така ден след ден. Семейството ми търсеха лекари. Болници. Лежах къде ли не. Поставяха ми какви ли не грешни диагнози. Изписваха ме с пожелания да си намеря лекар. Трудно беше. Изведнъж се случи нещо странно, изчерпаха се лекарите болниците бях обходила всичко. Колкото и да не искам да си го призная се страхувах, но и вярвах. Тогава, както си лежах в дома гледах любимото си предаване , а именно твоето. Какво видях там ли?Теб.Ти също , Слави се беше поразболял. Благодаря ти и пак ще кажа много ти благодаря! За интервюто което даде на Росен Петров. Ти беше човекът , който ми върна надеждата. Ти ме накара да вярвам,че всичко ще се оправи. Като вчера сякаш беше, още помня седемте правила към които трябва да бъдем търпеливи – омраза,обожание,ярост,загуба,страх,радост, тъга. Аз го направих тогава.Станах търпелива към страхът, да не спра да ходя.Справих се и с омразата към всички лекари-предатели. Успях и да не съм много тъжна.Това си е кармата.Някой е решил,че трябва да има болни от тази болест и се е наложило да съм аз.Това е просто трябва да се борим. В момент, който се бях предала си казах: „Ето Никол ще бъдеш, силна!“.Аз вярвам в съдбата! Реших,че щом сме болни по едно и също време и аз точно в момент на пълно отчаяние и предаване гледах твоето шоу и чух за твоят лекар , доцент Чакъров, значи има нещо което трябва да се случи. Благодарение на теб се свързах с доцент Чакъров, който успя да ме изправи на крака и ме поддържа така вече две години. Благодаря ти,че те има на този свят! Благодаря ти, че ме накара да вярвам и да се боря! Наистина го правя,боря се. Как да се справя обаче, когато въпреки моята воля,въпреки моите надежди и усмивки, всичко опира до пари? Опитвам се да помогна на родителите си:търся спонсори, работя и се надявам, но парите са си пари. И така в нашата красива държава управлявана по „най-добрият“ начин имаш два варианта или се лекуваш в моят случай с имуновенин и си плащаш по 800 лева всеки месец, защото не е признат от НЗОК и се чувстваш добре и ходиш. Другият вариант е да се лекуваш с медикаменти признати от НЗОК и да погубиш черният си дроб, бъбреците, но да ходиш. Аз имам най-силните родители на този свят. Те избраха да изпадат в заеми да се молят на хората за пари, но да ме лекуват с имуновенин, който освен,че ми помага да ходя не ми вреди на нищо друго. Възхищавам им се, ужасно много. При последният си преглед доцент Чакъров, каза,че трябва да продължа лечението си още две години.Това са системи през месец по 800 лева. Те ми се преливат в твоят роден град Плевен(както казах съдба),тази сума е непосилна за моите родители. За това реших освен да ти благодаря да те помоля за финансовата ти помощ. Много харесах историята която разказа за китайците,които играели ма Джонг и дошъл краят на света. Благодаря ти за духовната помощ! Моля те Слави,помогни ми да продължа играта…….
P.S. Ако това писмо стигне до теб и имаш възможност да ми помогнеш ще си оставя координатите: e-mail – niki_pj@abv.bg , телефон за контакт – GSM – 0885902797
адрес: гр.Горна Оряховица ул.“Борима“№2 вх.Б ет.6 ап.16
Екипът на „Днес и утре“ иска да отправи молба към хората с главна буква „Ч“ – нека да се отзовем и да помогнем, на всеки един от нас би могло да се случи!